Не сме добре. Алиса е разгонена от няколко седмици, вири дупе и ме излага пред гостите ми, заставайки със задно отвърствие към тях и отместена настрани опашка. Вие нощем и аз не мога да спя. Денем ходя като привидение с тъмни сенки край очите безуспешно прикрити с грим. Тя пък върви след мен и се надява да я спася. Дори не се сеща да яде. Затова пък аз компенсирам с количество, достатъчно за мен и няколко котки като нея.
Добре, че ходя на работа, за да не виждам какви ги върши сама. Обаче подозирам - лежи с нещастна муцуна върху пончото ми от Гозо и от време на време надава жален призив.
Не го разбирам това да призоваваш някого, когото не искаш да виждаш. Наясно съм, че ако я срещна с някой мъжкар, ще спре виенето и ще се свре уплашена в някой ъгъл и после ще го бие, ако се престраши да се приближи.
Това е същото като с гласуването - даваш вота си за някакви тотални идиоти и после се оплакваш от последиците. Или не гласуваш и пак се жалваш, че нещата не вървят на добре. Та и Алиса моли се за едно, а очаква друго.
