Алиса вярва в чудеса

Алиса вярва в чудесата по Коледа. Вярва, дори да не е Коледа. Не съм сигурна дали смята, че има Дядо Коледа, или е измислен. Но със сигурност всяка вечер ме посреща с надеждата, че в купичката й чудодейно ще се появи съвсем нов вид храна, а не от онази, която й давам от месеци. Вярва, че като по чудо ще си забравя чашата от кафе на леснодостъпно място и тя ще успее да изяде утайката преди да съм я сгащила. Сутрин и вечер се надява и да я пусна да се качи на мивката, докато си мия зъбите, за да гледа как го правя и да лови капките, падащи от чучура (това понякога се сбъдва). Мечтае преди края на зимата да се появи муха.

Непоколебима е вярата на Алиса, че когато подраска леко по плъзгащата се врата, тя ще се отвори сама. Аз съм проклета и отварям, когато си искам. По това време тя обикновено се е отказала. И така си живеем - тя с вярата, аз с реалността, която непрекъснато налагам. Добре, аз съм убиец на мечти. Но категорично отказвам да яде от маслините ми. Или да се рови в боклука с надеждата за чудо.

Поне не е тръгнала да взема мандат, въпреки че желаещите да управляват не са по-умни от нея. Айде представете си го: Лукарски, който има точно същите мечти като Алиса, да стане министър-председател. Ще се наложи непрекъснато да му отваряме вратите, защото няма да знае вътре ли иска да е, или навън. Ще е убеден, че все не получава достатъчно храна. И ще се опитва да вземе и нашата. Ще иска да се вре в работите ни. Няма да осъзнава, че наоколо има и друг свят.
Чудеса, чудеса, но по Коледа по-добре да сбъдваме Алисините.

Алиса е виновна за Тръмп, Брекзит, Ердоган и Румен Радев

Когато котките не вършат обичайни котешки работи, се случват страшни катаклизми в цял свят. Започва война в Сирия, потоци от бежанци се изливат в Европа и голяма част минават през границите на България, Ердоган вкарва в затвора хиляди несъгласни с неговите безумни идеи хора, британците гласуват за излизане от Европейския съюз, американците си избират за президент Доналд Тръмп, в България се появяват Динковци, до последния тур от президентските избори стигнаха Цецка и Румен... Абе кошмарите не свършват. Да не говорим, че умират Дейвид Боуи и Ленард Коен.

За всичко това подозирам Алиса. Нейните странни навици със сигурност са объркали някое зъбчато колелце в стройния механизъм на Вселената. Няма как да не се е отразило. Та аз никога не съм я виждала да спи, а живее при мен от година и половина. Вероятно за войната в Сирия няма вина, защото тогава още не се беше родила. Но това, че е абсолютно безразлична към топлото, съм убедена, че е предизвикало идването на власт на Доналд Тръмп. Е, предполагам, че гледането й през прозореца в трапезарията е предотвратило няколко бежански вълни през нашата граница и поне Динко успява да спи от време на време. Но я ми обяснете кой е виновен за Румен Радев? Не е възможно масовата психоза на гласуващите за него да е дошла ей така от нищото. Сигурна съм, че липсата на сън у Алиса е нанесла непоправима вреда в съзнанието на масовия гласоподавател у нас.

Това прозрение ми дойде тези дни - от една страна, мислех за необичайните навици на Алиса, а всичко необичайно все пак, знаем, води до катастрофи, от друга страна, не успявах да заспя от тревоги за американците, англичаните, турците и българите. Тогава една нощ осъзнах, че между двете не може да няма връзка. Съвпадение? Не мисля.

Така че, ако още се чудите защо светът е полудял, време е да научите, че Алиса е виновна. Да я науча да спи или да обича топлото, не вярвам да успея. Да я бия също няма смисъл. Но обещавам да ви уведомя, ако внезапно се промени и стане обикновена котка. За да сте спокойни и вие за света.

Гласувайте заради Алиса

Алиса няма право да гласува. Но аз имам. И смятам да упражня правото си на глас и заради нея. Нейният свят се простира върху 90-те квадрата на апартамента, който дели с мен. И все пак личният й котешки комфорт е пряко обвързан с това какво се случва извън него.

Така че от моето гласуване зависи как ще се чувства тя през следващите години. Зависи дали ще получава навреме хубава храна, от която няма да се подрисква, повръща и разболява. Дали ще се чувства добре, защото и моето настроение е добро. Колкото и да не ви се вярва тя е пряко зависима от това - ако не съм в настоение по множество зависещи от зле програмираната от предишните ни гласувания държава, тя също се чувства зле, защото когато се връщам вкъщи не я докосвам, не се радвам на щуротиите й, не я забелязвам, че ме гледа как мия зъбите си, гримирам се или правя друго обикновено за мен, но необикновено за нея действие. Когато поляга, за да я почеша по корема, я подминавам, а тя ме гледа с недоумение. Ей такива особености на котешкото щастие. Простичко, но обвързано от повсеместната глупост.

Та за мен нещата също са прости. Ако гласувам за правилните хора, знам, че това е една малка гранулка към щастието на Алиса. В това няма място за експерименти, няма място за отказ и да, понякога е по-добре да не пускаш бюлетина за референдум, който обслужва само грандоманските желания на един човек и обезсмисля бъдещото ти гласуване.

Както казах, нещата са простички - когато гласуваш или не гласуваш, носиш отговорност не само за себе си. Също за котката си, кучето, децата, роднините, съседката с подутите крака, която не може да качи покупките до етажа си, дори за клошарката, която днес изхвърли боклука си в Перловската река. Често те не могат да направят нищо за себе си. И някой трябва да се погрижи за тях.

Гласувайте заради Алиса!

Битката при Термопилите 2500 години по-късно

Искам да се оплача. Вкъщи всеки ден се разразяват епични войни - спартанци срещу персийци 2500 години след битката при Термопилите. Малко по-космата и съвсем малко по-малобройна, въпреки че понякога не съм съвсем сигурна дали е така. От страна на спартанците е Алиса, която героично защитава територията си - апартамента на улица Янтра е неин и тя нашественици не приема. От страна на персийците, нищо, че е само на два месеца, е нейният застрашително растящ син, който все още си няма стопанин и безцеремонно иска да завладее територията и да изяде цялата храна. Нашественикът действа без да си дава сметка, че първопристигналият вероятно е с предимство. Алиса е в деликатно положение - хем иска да опази живота и пространството си, хем от време на време се сеща, че има задължения към поколението си. Не е лесно.

Все пак на мен ми е най-трудно, защото непрекъснато чувам битките - Алиса е десетки пъти по-шумна от обикновено, и постоянно трябва да следя къде се намират в момента, за да не ги настъпя. Налага ми се също и да понасям непрекъснатото хленчене за още храна. Не мога да си позволя да ям вкъщи, защото около мен обикалят зверове с изцъклен лаком поглед и се опитват да се вмъкнат в чинията ми, дори в чашата ми за кафе.

Малкият персиец (британец) изяжда своята дажба гранули, а след това преследва майка си, за да се докопа до допълнителна доза мляко, което тя все още произвежда, и вече е само за него, след като братчетата му си отидоха при новите стопани. Заприличал е на малка космата топка и когато тича, дебеличкото му дупе се килва наляво или дясно в зависимост от посоката, в която завива. Смешно е. Понякога. Стига да не досажда на Алиса, защото тогава става страшно.
Не, няма да ги сравня с кандидатите за президент тук и в Щатите. Нито една котка не го заслужава. В косматите зверове все пак има някакво достойнство, равнопоставеност. И са симпатични.

За глада и бандитизма

Алиса гладува! Малките копеленца... котенца я избутват от собствената й купичка и изяждат цялата й храна. Почти цялата. А тя ме гледа с надежда и мяука възмутено, явно се надява да оправя нещата. Сложих й алтернативна паничка... и нея обградиха. Зверове, нашественици, варвари. Мъже. Ама са сладки. Вероятно и Алиса така мисли, ако въобще нещо й е останало в главата от глад. А ми става някак мило, че тя може би сега ме оценява. Както като се криеше до мен, когато преди няколко месеца беше дошъл за секс Гришо. Тогава му съскаше, поглеждаше ме и с победоносен поглед се настаняваше в скута ми. И той не смееше да мръдне. Аз пък се чувствах като смел и всесилен защитник на слабите, абе айде не слабите. Та сега е същото. Онези малки зверчета (все пак много са сладки) обикалят навсякъде, хапят ме по глезените, катерят се и по най-високите меки мебели. И още не са се научили да ползват тоалетната. Ама не им пука.

Тук не личи, но са две. Едното дебне в тъмното, точно над Т. С. Елиът и Колимски разкази.

Вече са на 5 седмици, но всяко вече проявява специфичен характер. Малкото по-тъмносиво е тоталният разбойник - бие се с всички и смело преодолява височини и пространства, по-светлосивото е гальовно и единствено се оставя да го мачкат, даже заспива върху гърдите ми, бежовото е страхливо и спи повече от останалите - отпуска се по гръб, както замахва с лапа да удари някое от братчетата си. Тъмносивото вече си има стопани, нарекоха го Джон, ще си го вземат след десетина дни, когато вече ще е достатъчно голям бандит.

Като казах бандит, тия дни прочетох, че китайците са построили най-голямата сателитна антена в света за 180 млн долара. Никой обаче не може да се мери с нас - дадохме 1,3 милиарда лева за един гьол в Белене. И ще дадем още. Може би за да отдадем почит на хората, които загинаха в лагерите там между 1949 и 1989 година? А най-вероятно за да ги забравим и вместо това да помним само тази абсурдна сума.

Котетата - шумни и нахални

Младите са адски невъзпитани. Когато ядат, мляскат. А когато са недоволни от нещо, вдигат страшна врява. Алиса тича да види какво става, неспокойна е, не може да свърши никаква друга работа - да види как си мия зъбите, какво крия под възглавницата или дали случайно не й нося пак от оная вредна и миризлива храна. Младите това не го разбират, търкалят си се в ъгъла и скимтят - чуват ги сигурно чак до "Виктор Юго".

Миналата седмица врявата се разнесе посред нощ. На сутринта установих, че Алиса ги е преместила в най-недостъпния ъгъл на къщата. Сега, за да стигна до тях, трябва да се провеся от облегалката на един от диваните. Два-три дни ги оставих в семейния им ъгъл необезпокоявани. После обаче реших, че и аз имам права - все пак аз я запознах с красивия й любовник. Така че с риск за живота си, и техния, се провесих над гнездото им и взех едното коте. Установих, че са започнали да проглеждат. Дребосъчето веднага започна да недоволства, а Алиса тревожно заснова около нас. Опита се да го захапе зад врата и да го отнесе зад дивана. Сама го върнах. На другия ден пробвах пак. После отново. Сега те вече прогледнаха напълно, имат огромни кръгли тумбачета и позволяват да ги галя без да надават вой. Още обаче не могат да се държат на краката си.

Междувременно стана ясно, че едното си търси стопанин. Така че, ако някой иска някое от котетата на красивата и глупава Алиса, да си каже.

В Турция писателите започнаха кампания в защита на вкараната в затвора от Ердоган Аслъ Ердоган. Нещо, което не вярвам нашите някога да направят. Родните писатели се изживяват като по-едър вариант на Алиса - самодостатъчни са си и идват при теб само ако имат нужда от храна или галене зад ушите.

Алиса роди. Козата Ани - президент!

Бебетата на Алиса се родиха съвсем неочаквано. Ей така, докато ги чаках да се появят. Върнах се от работа снощи и влязох в трапезарията. Котката не ме чакаше зад вратата. Дори не притича от някъде, където е заета със свои си работи (обикновено с колекционерство на особено ценни предмети). Свирнах й, не се обади. Дори й извиках. Пак нищо. Обходих всичките й тайни места - тц. Реших да си сложа нещо за ядене и да изчакам сама да благоволи да се появи за редовната доза почесване зад ушите. Пълнените чушки на майка ми са убийствено вкусни. Но не успях да хапна от тях, защото иззад етажерката с книги се чу слабичко изскимтяване.

Веднага локализирах мястото, издърпах тежкото кресло. Зад него се беше свила уплашената Алиса, а изпод него се показа мокричко, слабичко дребосъче. Алиса го гледаше, но не помръдна.

 Това е изтърсачето, което вече суче и нахално избутва другите дребосъци

Изпаднах в паника, то е ясно. Първото, което ми хрумна, беше да намеря телефон на "Добро хрумване". На страницата им във фейсбук пишеше, че са затворили. Тогава написах съобщение на Козата Ани. Тя, както съм споменавала и преди, е богинята на котките, а и първа видя дребосъците на екрана. "Здравейте. Котката ми роди, но явно не приема едното котенце, защото не го е облизала и то стои отделно и скимти. Какво да правя?", написах аз. С облекчение видях, че веднага го прочете и написа инструкциите. Позабърсах изтърсачето и го сложих на гърдите на Алиса. Тя веднага започна да го ближе, а аз го държах, за да го топля. Другите две през това време се опитваха да налучкат къде са гърдите й. Стоях до тях три часа, докато се уверя, че Алиса започва да се превръща в майка професионалист.

Не е съвсем наясно дали трябва да доближавам котетата, но ми дава да ги пипам

После, разбира се, трябваше да направя снимки за хората, които с още по-голямо нетърпение чакаха котетата да се родят. Не ги разбирам тези животни. Има толкова приятни места, идеални за фон на фотосесия, а Алиса е избрала да роди в най-грозния ъгъл. Така че, моля, не обръщайте внимание на скапания контакт вдясно, също на олющената стена вляво, към пода изобщо не поглеждайте. Котенцата са достатъчно сладки, за да не се налага да забелязвате околностите.

В леговището на Алиса открих отдавна загубения си молив за очи, капачка от крем за около очи, лак за нокти. Такива складове за съкровища има из цялата къща. Още не знам къде е скрила лазерното фенерче, което си остава любимата й играчка след една черна химикалка и стара моя четка за зъби 

Чакането приключи. Бебетата се родиха. А аз искам Козата Ани да се кандидатира за президент. Че ми писна от идиоти. След обичайните олигофрени Владо Кузов, Жорж Ганчев и сие, въобще не се и надявам, че партиите ще предложат някой нормален. А гласуването е задължително.

П.п. Опитах се да подложа нещо под Алиса и бебетата, но тя го избута.

Парче сирене за Бойко... Алиса

Нали се сещате как бременните жени не могат да си намерят място - с усилие пренасят наедрелия си корем и неуспешно опитват да го наместят някъде, защото обичайните мебели и пространства не са предвидени за хора с подобни форми. Най-често полягат настрани и коремът им се разлива пред тях. При котките е същото. От две-три седмици Алиса се мести от място на място и ляга. След минута става и прави две-три стъпки по-наляво. След малко пак. От време на време се намества на обичайните си места - дръжката на дивана, шкафа зад вратата, влиза дори в умалялото си кошче за спане. Но и там не се задържа дълго.

Ето сега например отиде да инспектира купичката си за храна, което ме подсеща, че тази сутрин забравих да й сложа гранули. След малко. Преди това тя се пробва да полежи до мен. Обикновено слага лапи собственически върху крака или ръката ми, но не ми дава да я прегръщам. Само подлага главата си да я почеша зад ушите. Настройчиво ме побутва, понякога и потупва с лапа, и ако не поддам, се отпуска разочарована. Изглежда доста тъжна котка.

А колко по-зле щеше да й е, ако знаеше за безумието на Бойко и Румяна, които екстрадираха Абдулах Бююк в Турция и така го осъдиха на смърт. Алиса поляга в краката ми, търкаля се и хленчи за парче сирене, но никога не мога да я накарам да направи нещо, което не иска.

Чудя се какво ли сирене е получил Бойко.

#АзСъмБСП-то на Алиса

С Алиса живеем в пълна хармония - допълваме се идеално. Когато аз съм на работа, тя спи. Когато аз спя (или се опитвам), тя виси пред вратата и хленчи за храна. Седна ли пред компютъра, тя се настанява върху клавиатурата и се вторачва в екрана. Аз се храня предимно с растителна храна, Алиса предпочита месо, понякога сирене и маслини. Реша ли да седна на креслото пред огледалото, откривам, че мацката вече се е разположила там. Когато мия зъбите си, на нея й идва момента да ака, а тоалетната й е точно до мивката.

Като малка Алиса си падаше по гръцката митология, също като мен в детските ми години

А и си приличаме. Обича прясно свалени от простора дрехи, аз - също. Нейната козина пада почти постоянно, и моята коса не остава по-назад. Аз не обичам да ми досаждат, тя - също. Предпочита да спи върху "Одисей" и "Братя Карамазови", аз - край тях. Понякога скача в скута ми и 2-3 минути ми позволява да я чеша зад ушите. Когато аз я взема в ръце да я помачкам, 2-3 минути стои безропотно, после се измъква. Нали все пак аз я храня, поя, чистя й тоалетната, вода я на ветеринар, обезпаразитявам я, ще се грижа и за поколението й. Абе, идилия.

Напоследък любимата й играчка е една стара моя четка за зъби

Сещам се за видеото с оная жена, която обича страстно БСП. Тя носи цветя на Столетницата и очаква партията да й даде пари, да се погрижи за децата й, да ги изучи. Вече сто години всички социалисти все това правят - чакат. Дори на Бузлуджа всяка година. Напразно.
#АзСъмБСП-то на Алиса. Истинското.

Красива! И глупава почти колкото Тереза Мей

Има котки, които се научават да си отварят вратите. Които измислят начини да се качват на труднодостъпни места. И хитро успяват да докопат храната ти. Алиса не е от тях. Тя е красива и глупава. Е, не е глупава колкото Тереза Мей, която не може да намери колата си. Алиса е съвсем наясно къде стои клетката, с която я водя у Пърси или при Козата Ани, и я заобикаля отдалеч. Абсолютно сигурна съм, че и Доналд Тръмп и Борис Джонсън са по-глупави от нея. За някои родни котараци да не говорим. А и от моята котка поне има полза - лови мухи. Не, не правете аналогии с Динко, моля.

Ето сега разхожда гордо наедрелия си корем и се оглежда за мухи, а точно под носа й се мотае един паяк. Поне е хубава. И е наясно, че извън 120-те квадрата на личното й царство има и друг свят. Не иска да има нищо общо с него, разбира се. Но в този апартамент си е истинска Алиса в Страната на чудесата. Не е наясно по кой път да поеме, иска да седне на масата, дори да няма място за нея, понякога е малка, а друг път - голяма, готова е да опита всичко - ще го изяде, стига да е от мляко, или е маслина.

Алиса е дружелюбна и подлага на всеки корема си за галене. Дори сега, когато в него има поне три котенца.

Чухте ли, че Ердоган арестува 42 журналисти и затвори вестници? Дори Алиса е наясно, че не може да прави всичко.

Колко е трудно да се свалят килограми

Тази сутрин с Алиса пак се сбихме. Окей, пак тя ме наби. Пък и кой ли ще посмее да отвърне на шамарите и хапанията на бременна. Не, че и преди смеех. Тоя път се опитах да я среша, за да намаля поне малко системното превръщане на апартамента ми в китеник. Добре де, нейния апартамент. Все пак си имам стая и в нея не я пускам нощем. С това поне свикна. Само сутрин, все в 7 часа, започва да драска по вратата, за да подскаже, че е време за закуска. Пускам я понякога, в повечето случаи се заинатявам и лежа до 7,30 ч. Аз първа се нанесох и все имам някакви права.
Алиса пристигна на 9 май миналата година. Не, не беше подарък за оня празник. Беше 15 сантиметра на дължина без опашката, висока около 10 и беше дебела. Дебеличка. Пухкава. Ами имаше тумбак. Но беше хубава и дива. Ето:

Сега пак има тумбак, но в него има поне три котенца.
Скоро след като пристигна при мен, се наложи да отсъствам месец. Поверих я на приятели - редуваха се да ходят да я хранят и да си играят нея. Охотно, защото никой не може да й устои. Проблемът обаче е, че на никого не му се е струвало достатъчно количеството храна, което бях определила и слагали повече. И когато през септември я видях, беше станала змей. Два пъти по-голяма и три пъти по-тежка. Сложих я веднага на диета. Свали натрупаните килограми за цели 5 месеца. До този размер:

Споменах ли, че Ердоган провежда културна революция в Турция? За три дни отстрани над 60 хиляди души за участие в опита за преврат. Учители, университетски преподаватели, военни, полицаи, съдии... На учените забрани да напускат страната. На Алиса, разбира се, не й пука.

Алиса - докато в Турция свалят властта

Алиса е на година и три месеца и вече е бременна. Съпротивата й към любов и ласки от себеподобен сив екземпляр беше сломена при трети опит - при това неочаквано. Точно когато си мислехме, че организираните срещи не водят до резултат, тя се оказа бременна. "Трябва да е било много тайно", заявиха стопаните на Пърси, които отблизо следяха епичната битка. Алиса упорито се опитваше да го избегне, криеше се по ъглите, съскаше и го удряше, ако се приближи твърде близо, но в крайна сметка беше на негова територия и се е предала. Но никой не разбра. Последния път я прибрах разочарована. Това стана 30 дни преди военните в Турция да се вдигнат срещу Ердоган, а в Ница камион да сгази над 80 души.

В дома на Пърси Алиса изглеждаше ето така

Пърси е достолепен и красив

Един ден, докато я галех по корема, напипах издутини. Стреснах се, че може да е сериозен проблем. Когато я обърнах, разбрах, че тези топчета са гърдите й - наедрели и розови. Опа! Изчислих, че са минали 20 дни от последната среща с Пърси, и писах на Козата Ани да питам дали според нея Алиса може да е бременна. Тя каза: Много е вероятно. Доведи я на ехограф.

Колата ми беше на ремонт, та се наложи да ползвам метро. А и опитът ми показа, че тя понася по-лесно пътуване под земята, отколкото над нея. Има една особеност на това да пътуваш с котка в градския транспорт - пътниците може да не отстъпват място на бременни или възрастни хора, но ако си с клетка с котка, веднага ти правят място. Та превозването на умряла от страх Алиса дори в най-натоварените часове се оказва безпроблемно. А и клиника "Добро хрумване" е само на една спирка разстояние. Посрещна ни Дудето - най-милият ветеринарен доктор на света. Майсторът на ехографа обаче е Козата Ани, или доктор Мила Бобадова, която не е чак толкова мила, но пък обожава котки. Особено кривогледи.

Това да водиш котката си ехограф за повечето хора вероятно ще се стори извращение. Но е супер интересно. Защото е необичайно. Трябва да сложиш Алиса да легне по гръб в едно легенче (не знам как се нарича), да й държиш лапите, когато Козата Ани й маже корема с обичайния за такива случаи гел и минава с трансдюсер по корема й, и да гледаш да не мърда. Тя и не опитва, защото е в абсолютен шок. Даже не се сеща, че може да драска и хапе, което охотно прави когато й се играе. И ето какво видяхме:

Три котенца. Козата Ани ми показа даже тупкащото сърчице на едното. Не съм сигурна, че го видях, но щом ми го посочи, значи е било там.

И ето, Алиса ще си има котенца. Сега лежи лениво на пода и въобще не подозира, че тази нощ в Турция имаше опит за военен преврат. Въпреки че, ако Ердоган беше свален, това щеше да се отрази и на нейния живот. Потушаването също ще има ефект. На Алиса не й пука за подобни неща. Също като на 80 процента от хората по света.