Котетата - шумни и нахални

Младите са адски невъзпитани. Когато ядат, мляскат. А когато са недоволни от нещо, вдигат страшна врява. Алиса тича да види какво става, неспокойна е, не може да свърши никаква друга работа - да види как си мия зъбите, какво крия под възглавницата или дали случайно не й нося пак от оная вредна и миризлива храна. Младите това не го разбират, търкалят си се в ъгъла и скимтят - чуват ги сигурно чак до "Виктор Юго".

Миналата седмица врявата се разнесе посред нощ. На сутринта установих, че Алиса ги е преместила в най-недостъпния ъгъл на къщата. Сега, за да стигна до тях, трябва да се провеся от облегалката на един от диваните. Два-три дни ги оставих в семейния им ъгъл необезпокоявани. После обаче реших, че и аз имам права - все пак аз я запознах с красивия й любовник. Така че с риск за живота си, и техния, се провесих над гнездото им и взех едното коте. Установих, че са започнали да проглеждат. Дребосъчето веднага започна да недоволства, а Алиса тревожно заснова около нас. Опита се да го захапе зад врата и да го отнесе зад дивана. Сама го върнах. На другия ден пробвах пак. После отново. Сега те вече прогледнаха напълно, имат огромни кръгли тумбачета и позволяват да ги галя без да надават вой. Още обаче не могат да се държат на краката си.

Междувременно стана ясно, че едното си търси стопанин. Така че, ако някой иска някое от котетата на красивата и глупава Алиса, да си каже.

В Турция писателите започнаха кампания в защита на вкараната в затвора от Ердоган Аслъ Ердоган. Нещо, което не вярвам нашите някога да направят. Родните писатели се изживяват като по-едър вариант на Алиса - самодостатъчни са си и идват при теб само ако имат нужда от храна или галене зад ушите.

Алиса роди. Козата Ани - президент!

Бебетата на Алиса се родиха съвсем неочаквано. Ей така, докато ги чаках да се появят. Върнах се от работа снощи и влязох в трапезарията. Котката не ме чакаше зад вратата. Дори не притича от някъде, където е заета със свои си работи (обикновено с колекционерство на особено ценни предмети). Свирнах й, не се обади. Дори й извиках. Пак нищо. Обходих всичките й тайни места - тц. Реших да си сложа нещо за ядене и да изчакам сама да благоволи да се появи за редовната доза почесване зад ушите. Пълнените чушки на майка ми са убийствено вкусни. Но не успях да хапна от тях, защото иззад етажерката с книги се чу слабичко изскимтяване.

Веднага локализирах мястото, издърпах тежкото кресло. Зад него се беше свила уплашената Алиса, а изпод него се показа мокричко, слабичко дребосъче. Алиса го гледаше, но не помръдна.

 Това е изтърсачето, което вече суче и нахално избутва другите дребосъци

Изпаднах в паника, то е ясно. Първото, което ми хрумна, беше да намеря телефон на "Добро хрумване". На страницата им във фейсбук пишеше, че са затворили. Тогава написах съобщение на Козата Ани. Тя, както съм споменавала и преди, е богинята на котките, а и първа видя дребосъците на екрана. "Здравейте. Котката ми роди, но явно не приема едното котенце, защото не го е облизала и то стои отделно и скимти. Какво да правя?", написах аз. С облекчение видях, че веднага го прочете и написа инструкциите. Позабърсах изтърсачето и го сложих на гърдите на Алиса. Тя веднага започна да го ближе, а аз го държах, за да го топля. Другите две през това време се опитваха да налучкат къде са гърдите й. Стоях до тях три часа, докато се уверя, че Алиса започва да се превръща в майка професионалист.

Не е съвсем наясно дали трябва да доближавам котетата, но ми дава да ги пипам

После, разбира се, трябваше да направя снимки за хората, които с още по-голямо нетърпение чакаха котетата да се родят. Не ги разбирам тези животни. Има толкова приятни места, идеални за фон на фотосесия, а Алиса е избрала да роди в най-грозния ъгъл. Така че, моля, не обръщайте внимание на скапания контакт вдясно, също на олющената стена вляво, към пода изобщо не поглеждайте. Котенцата са достатъчно сладки, за да не се налага да забелязвате околностите.

В леговището на Алиса открих отдавна загубения си молив за очи, капачка от крем за около очи, лак за нокти. Такива складове за съкровища има из цялата къща. Още не знам къде е скрила лазерното фенерче, което си остава любимата й играчка след една черна химикалка и стара моя четка за зъби 

Чакането приключи. Бебетата се родиха. А аз искам Козата Ани да се кандидатира за президент. Че ми писна от идиоти. След обичайните олигофрени Владо Кузов, Жорж Ганчев и сие, въобще не се и надявам, че партиите ще предложат някой нормален. А гласуването е задължително.

П.п. Опитах се да подложа нещо под Алиса и бебетата, но тя го избута.

Парче сирене за Бойко... Алиса

Нали се сещате как бременните жени не могат да си намерят място - с усилие пренасят наедрелия си корем и неуспешно опитват да го наместят някъде, защото обичайните мебели и пространства не са предвидени за хора с подобни форми. Най-често полягат настрани и коремът им се разлива пред тях. При котките е същото. От две-три седмици Алиса се мести от място на място и ляга. След минута става и прави две-три стъпки по-наляво. След малко пак. От време на време се намества на обичайните си места - дръжката на дивана, шкафа зад вратата, влиза дори в умалялото си кошче за спане. Но и там не се задържа дълго.

Ето сега например отиде да инспектира купичката си за храна, което ме подсеща, че тази сутрин забравих да й сложа гранули. След малко. Преди това тя се пробва да полежи до мен. Обикновено слага лапи собственически върху крака или ръката ми, но не ми дава да я прегръщам. Само подлага главата си да я почеша зад ушите. Настройчиво ме побутва, понякога и потупва с лапа, и ако не поддам, се отпуска разочарована. Изглежда доста тъжна котка.

А колко по-зле щеше да й е, ако знаеше за безумието на Бойко и Румяна, които екстрадираха Абдулах Бююк в Турция и така го осъдиха на смърт. Алиса поляга в краката ми, търкаля се и хленчи за парче сирене, но никога не мога да я накарам да направи нещо, което не иска.

Чудя се какво ли сирене е получил Бойко.