Алиса е виновна за Тръмп, Брекзит, Ердоган и Румен Радев

Когато котките не вършат обичайни котешки работи, се случват страшни катаклизми в цял свят. Започва война в Сирия, потоци от бежанци се изливат в Европа и голяма част минават през границите на България, Ердоган вкарва в затвора хиляди несъгласни с неговите безумни идеи хора, британците гласуват за излизане от Европейския съюз, американците си избират за президент Доналд Тръмп, в България се появяват Динковци, до последния тур от президентските избори стигнаха Цецка и Румен... Абе кошмарите не свършват. Да не говорим, че умират Дейвид Боуи и Ленард Коен.

За всичко това подозирам Алиса. Нейните странни навици със сигурност са объркали някое зъбчато колелце в стройния механизъм на Вселената. Няма как да не се е отразило. Та аз никога не съм я виждала да спи, а живее при мен от година и половина. Вероятно за войната в Сирия няма вина, защото тогава още не се беше родила. Но това, че е абсолютно безразлична към топлото, съм убедена, че е предизвикало идването на власт на Доналд Тръмп. Е, предполагам, че гледането й през прозореца в трапезарията е предотвратило няколко бежански вълни през нашата граница и поне Динко успява да спи от време на време. Но я ми обяснете кой е виновен за Румен Радев? Не е възможно масовата психоза на гласуващите за него да е дошла ей така от нищото. Сигурна съм, че липсата на сън у Алиса е нанесла непоправима вреда в съзнанието на масовия гласоподавател у нас.

Това прозрение ми дойде тези дни - от една страна, мислех за необичайните навици на Алиса, а всичко необичайно все пак, знаем, води до катастрофи, от друга страна, не успявах да заспя от тревоги за американците, англичаните, турците и българите. Тогава една нощ осъзнах, че между двете не може да няма връзка. Съвпадение? Не мисля.

Така че, ако още се чудите защо светът е полудял, време е да научите, че Алиса е виновна. Да я науча да спи или да обича топлото, не вярвам да успея. Да я бия също няма смисъл. Но обещавам да ви уведомя, ако внезапно се промени и стане обикновена котка. За да сте спокойни и вие за света.

Гласувайте заради Алиса

Алиса няма право да гласува. Но аз имам. И смятам да упражня правото си на глас и заради нея. Нейният свят се простира върху 90-те квадрата на апартамента, който дели с мен. И все пак личният й котешки комфорт е пряко обвързан с това какво се случва извън него.

Така че от моето гласуване зависи как ще се чувства тя през следващите години. Зависи дали ще получава навреме хубава храна, от която няма да се подрисква, повръща и разболява. Дали ще се чувства добре, защото и моето настроение е добро. Колкото и да не ви се вярва тя е пряко зависима от това - ако не съм в настоение по множество зависещи от зле програмираната от предишните ни гласувания държава, тя също се чувства зле, защото когато се връщам вкъщи не я докосвам, не се радвам на щуротиите й, не я забелязвам, че ме гледа как мия зъбите си, гримирам се или правя друго обикновено за мен, но необикновено за нея действие. Когато поляга, за да я почеша по корема, я подминавам, а тя ме гледа с недоумение. Ей такива особености на котешкото щастие. Простичко, но обвързано от повсеместната глупост.

Та за мен нещата също са прости. Ако гласувам за правилните хора, знам, че това е една малка гранулка към щастието на Алиса. В това няма място за експерименти, няма място за отказ и да, понякога е по-добре да не пускаш бюлетина за референдум, който обслужва само грандоманските желания на един човек и обезсмисля бъдещото ти гласуване.

Както казах, нещата са простички - когато гласуваш или не гласуваш, носиш отговорност не само за себе си. Също за котката си, кучето, децата, роднините, съседката с подутите крака, която не може да качи покупките до етажа си, дори за клошарката, която днес изхвърли боклука си в Перловската река. Често те не могат да направят нищо за себе си. И някой трябва да се погрижи за тях.

Гласувайте заради Алиса!