Алиса няма право да гласува. Но аз имам. И смятам да упражня правото си на глас и заради нея. Нейният свят се простира върху 90-те квадрата на апартамента, който дели с мен. И все пак личният й котешки комфорт е пряко обвързан с това какво се случва извън него.
Така че от моето гласуване зависи как ще се чувства тя през следващите години. Зависи дали ще получава навреме хубава храна, от която няма да се подрисква, повръща и разболява. Дали ще се чувства добре, защото и моето настроение е добро. Колкото и да не ви се вярва тя е пряко зависима от това - ако не съм в настоение по множество зависещи от зле програмираната от предишните ни гласувания държава, тя също се чувства зле, защото когато се връщам вкъщи не я докосвам, не се радвам на щуротиите й, не я забелязвам, че ме гледа как мия зъбите си, гримирам се или правя друго обикновено за мен, но необикновено за нея действие. Когато поляга, за да я почеша по корема, я подминавам, а тя ме гледа с недоумение. Ей такива особености на котешкото щастие. Простичко, но обвързано от повсеместната глупост.
Та за мен нещата също са прости. Ако гласувам за правилните хора, знам, че това е една малка гранулка към щастието на Алиса. В това няма място за експерименти, няма място за отказ и да, понякога е по-добре да не пускаш бюлетина за референдум, който обслужва само грандоманските желания на един човек и обезсмисля бъдещото ти гласуване.
Както казах, нещата са простички - когато гласуваш или не гласуваш, носиш отговорност не само за себе си. Също за котката си, кучето, децата, роднините, съседката с подутите крака, която не може да качи покупките до етажа си, дори за клошарката, която днес изхвърли боклука си в Перловската река. Често те не могат да направят нищо за себе си. И някой трябва да се погрижи за тях.
Гласувайте заради Алиса!
Няма коментари:
Публикуване на коментар