Тази сутрин с Алиса пак се сбихме. Окей, пак тя ме наби. Пък и кой ли ще посмее да отвърне на шамарите и хапанията на бременна. Не, че и преди смеех. Тоя път се опитах да я среша, за да намаля поне малко системното превръщане на апартамента ми в китеник. Добре де, нейния апартамент. Все пак си имам стая и в нея не я пускам нощем. С това поне свикна. Само сутрин, все в 7 часа, започва да драска по вратата, за да подскаже, че е време за закуска. Пускам я понякога, в повечето случаи се заинатявам и лежа до 7,30 ч. Аз първа се нанесох и все имам някакви права.
Алиса пристигна на 9 май миналата година. Не, не беше подарък за оня празник. Беше 15 сантиметра на дължина без опашката, висока около 10 и беше дебела. Дебеличка. Пухкава. Ами имаше тумбак. Но беше хубава и дива. Ето:
Сега пак има тумбак, но в него има поне три котенца.
Скоро след като пристигна при мен, се наложи да отсъствам месец. Поверих я на приятели - редуваха се да ходят да я хранят и да си играят нея. Охотно, защото никой не може да й устои. Проблемът обаче е, че на никого не му се е струвало достатъчно количеството храна, което бях определила и слагали повече. И когато през септември я видях, беше станала змей. Два пъти по-голяма и три пъти по-тежка. Сложих я веднага на диета. Свали натрупаните килограми за цели 5 месеца. До този размер:
Споменах ли, че Ердоган провежда културна революция в Турция? За три дни отстрани над 60 хиляди души за участие в опита за преврат. Учители, университетски преподаватели, военни, полицаи, съдии... На учените забрани да напускат страната. На Алиса, разбира се, не й пука.
Няма коментари:
Публикуване на коментар