С Алиса живеем в пълна хармония - допълваме се идеално. Когато аз съм на работа, тя спи. Когато аз спя (или се опитвам), тя виси пред вратата и хленчи за храна. Седна ли пред компютъра, тя се настанява върху клавиатурата и се вторачва в екрана. Аз се храня предимно с растителна храна, Алиса предпочита месо, понякога сирене и маслини. Реша ли да седна на креслото пред огледалото, откривам, че мацката вече се е разположила там. Когато мия зъбите си, на нея й идва момента да ака, а тоалетната й е точно до мивката.
Като малка Алиса си падаше по гръцката митология, също като мен в детските ми години
А и си приличаме. Обича прясно свалени от простора дрехи, аз - също. Нейната козина пада почти постоянно, и моята коса не остава по-назад. Аз не обичам да ми досаждат, тя - също. Предпочита да спи върху "Одисей" и "Братя Карамазови", аз - край тях. Понякога скача в скута ми и 2-3 минути ми позволява да я чеша зад ушите. Когато аз я взема в ръце да я помачкам, 2-3 минути стои безропотно, после се измъква. Нали все пак аз я храня, поя, чистя й тоалетната, вода я на ветеринар, обезпаразитявам я, ще се грижа и за поколението й. Абе, идилия.
Напоследък любимата й играчка е една стара моя четка за зъби
Сещам се за видеото с оная жена, която обича страстно БСП. Тя носи цветя на Столетницата и очаква партията да й даде пари, да се погрижи за децата й, да ги изучи. Вече сто години всички социалисти все това правят - чакат. Дори на Бузлуджа всяка година. Напразно.
#АзСъмБСП-то на Алиса. Истинското.
Няма коментари:
Публикуване на коментар