Младите са адски невъзпитани. Когато ядат, мляскат. А когато са недоволни от нещо, вдигат страшна врява. Алиса тича да види какво става, неспокойна е, не може да свърши никаква друга работа - да види как си мия зъбите, какво крия под възглавницата или дали случайно не й нося пак от оная вредна и миризлива храна. Младите това не го разбират, търкалят си се в ъгъла и скимтят - чуват ги сигурно чак до "Виктор Юго".
Миналата седмица врявата се разнесе посред нощ. На сутринта установих, че Алиса ги е преместила в най-недостъпния ъгъл на къщата. Сега, за да стигна до тях, трябва да се провеся от облегалката на един от диваните. Два-три дни ги оставих в семейния им ъгъл необезпокоявани. После обаче реших, че и аз имам права - все пак аз я запознах с красивия й любовник. Така че с риск за живота си, и техния, се провесих над гнездото им и взех едното коте. Установих, че са започнали да проглеждат. Дребосъчето веднага започна да недоволства, а Алиса тревожно заснова около нас. Опита се да го захапе зад врата и да го отнесе зад дивана. Сама го върнах. На другия ден пробвах пак. После отново. Сега те вече прогледнаха напълно, имат огромни кръгли тумбачета и позволяват да ги галя без да надават вой. Още обаче не могат да се държат на краката си.
Междувременно стана ясно, че едното си търси стопанин. Така че, ако някой иска някое от котетата на красивата и глупава Алиса, да си каже.
В Турция писателите започнаха кампания в защита на вкараната в затвора от Ердоган Аслъ Ердоган. Нещо, което не вярвам нашите някога да направят. Родните писатели се изживяват като по-едър вариант на Алиса - самодостатъчни са си и идват при теб само ако имат нужда от храна или галене зад ушите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар