Бебетата на Алиса се родиха съвсем неочаквано. Ей така, докато ги чаках да се появят. Върнах се от работа снощи и влязох в трапезарията. Котката не ме чакаше зад вратата. Дори не притича от някъде, където е заета със свои си работи (обикновено с колекционерство на особено ценни предмети). Свирнах й, не се обади. Дори й извиках. Пак нищо. Обходих всичките й тайни места - тц. Реших да си сложа нещо за ядене и да изчакам сама да благоволи да се появи за редовната доза почесване зад ушите. Пълнените чушки на майка ми са убийствено вкусни. Но не успях да хапна от тях, защото иззад етажерката с книги се чу слабичко изскимтяване.
Веднага локализирах мястото, издърпах тежкото кресло. Зад него се беше свила уплашената Алиса, а изпод него се показа мокричко, слабичко дребосъче. Алиса го гледаше, но не помръдна.
Това е изтърсачето, което вече суче и нахално избутва другите дребосъци
Изпаднах в паника, то е ясно. Първото, което ми хрумна, беше да намеря телефон на "Добро хрумване". На страницата им във фейсбук пишеше, че са затворили. Тогава написах съобщение на Козата Ани. Тя, както съм споменавала и преди, е богинята на котките, а и първа видя дребосъците на екрана. "Здравейте. Котката ми роди, но явно не приема едното котенце, защото не го е облизала и то стои отделно и скимти. Какво да правя?", написах аз. С облекчение видях, че веднага го прочете и написа инструкциите. Позабърсах изтърсачето и го сложих на гърдите на Алиса. Тя веднага започна да го ближе, а аз го държах, за да го топля. Другите две през това време се опитваха да налучкат къде са гърдите й. Стоях до тях три часа, докато се уверя, че Алиса започва да се превръща в майка професионалист.
Не е съвсем наясно дали трябва да доближавам котетата, но ми дава да ги пипам
После, разбира се, трябваше да направя снимки за хората, които с още по-голямо нетърпение чакаха котетата да се родят. Не ги разбирам тези животни. Има толкова приятни места, идеални за фон на фотосесия, а Алиса е избрала да роди в най-грозния ъгъл. Така че, моля, не обръщайте внимание на скапания контакт вдясно, също на олющената стена вляво, към пода изобщо не поглеждайте. Котенцата са достатъчно сладки, за да не се налага да забелязвате околностите.
В леговището на Алиса открих отдавна загубения си молив за очи, капачка от крем за около очи, лак за нокти. Такива складове за съкровища има из цялата къща. Още не знам къде е скрила лазерното фенерче, което си остава любимата й играчка след една черна химикалка и стара моя четка за зъби
Чакането приключи. Бебетата се родиха. А аз искам Козата Ани да се кандидатира за президент. Че ми писна от идиоти. След обичайните олигофрени Владо Кузов, Жорж Ганчев и сие, въобще не се и надявам, че партиите ще предложат някой нормален. А гласуването е задължително.
П.п. Опитах се да подложа нещо под Алиса и бебетата, но тя го избута.
Няма коментари:
Публикуване на коментар