Парче сирене за Бойко... Алиса

Нали се сещате как бременните жени не могат да си намерят място - с усилие пренасят наедрелия си корем и неуспешно опитват да го наместят някъде, защото обичайните мебели и пространства не са предвидени за хора с подобни форми. Най-често полягат настрани и коремът им се разлива пред тях. При котките е същото. От две-три седмици Алиса се мести от място на място и ляга. След минута става и прави две-три стъпки по-наляво. След малко пак. От време на време се намества на обичайните си места - дръжката на дивана, шкафа зад вратата, влиза дори в умалялото си кошче за спане. Но и там не се задържа дълго.

Ето сега например отиде да инспектира купичката си за храна, което ме подсеща, че тази сутрин забравих да й сложа гранули. След малко. Преди това тя се пробва да полежи до мен. Обикновено слага лапи собственически върху крака или ръката ми, но не ми дава да я прегръщам. Само подлага главата си да я почеша зад ушите. Настройчиво ме побутва, понякога и потупва с лапа, и ако не поддам, се отпуска разочарована. Изглежда доста тъжна котка.

А колко по-зле щеше да й е, ако знаеше за безумието на Бойко и Румяна, които екстрадираха Абдулах Бююк в Турция и така го осъдиха на смърт. Алиса поляга в краката ми, търкаля се и хленчи за парче сирене, но никога не мога да я накарам да направи нещо, което не иска.

Чудя се какво ли сирене е получил Бойко.