За глада и бандитизма

Алиса гладува! Малките копеленца... котенца я избутват от собствената й купичка и изяждат цялата й храна. Почти цялата. А тя ме гледа с надежда и мяука възмутено, явно се надява да оправя нещата. Сложих й алтернативна паничка... и нея обградиха. Зверове, нашественици, варвари. Мъже. Ама са сладки. Вероятно и Алиса така мисли, ако въобще нещо й е останало в главата от глад. А ми става някак мило, че тя може би сега ме оценява. Както като се криеше до мен, когато преди няколко месеца беше дошъл за секс Гришо. Тогава му съскаше, поглеждаше ме и с победоносен поглед се настаняваше в скута ми. И той не смееше да мръдне. Аз пък се чувствах като смел и всесилен защитник на слабите, абе айде не слабите. Та сега е същото. Онези малки зверчета (все пак много са сладки) обикалят навсякъде, хапят ме по глезените, катерят се и по най-високите меки мебели. И още не са се научили да ползват тоалетната. Ама не им пука.

Тук не личи, но са две. Едното дебне в тъмното, точно над Т. С. Елиът и Колимски разкази.

Вече са на 5 седмици, но всяко вече проявява специфичен характер. Малкото по-тъмносиво е тоталният разбойник - бие се с всички и смело преодолява височини и пространства, по-светлосивото е гальовно и единствено се оставя да го мачкат, даже заспива върху гърдите ми, бежовото е страхливо и спи повече от останалите - отпуска се по гръб, както замахва с лапа да удари някое от братчетата си. Тъмносивото вече си има стопани, нарекоха го Джон, ще си го вземат след десетина дни, когато вече ще е достатъчно голям бандит.

Като казах бандит, тия дни прочетох, че китайците са построили най-голямата сателитна антена в света за 180 млн долара. Никой обаче не може да се мери с нас - дадохме 1,3 милиарда лева за един гьол в Белене. И ще дадем още. Може би за да отдадем почит на хората, които загинаха в лагерите там между 1949 и 1989 година? А най-вероятно за да ги забравим и вместо това да помним само тази абсурдна сума.